|
Re: "وللكمّثرى وظيفة أخرى"- أو الوقائع الخفية في حياة " (Re: Osman M Salih)
|
أدناه الجزء الثاني من القصة . 10/12/1987
Събодих се късно .. Попипнах скърцащото си легло ,помних си я дълбоко и страстно..Извади ми от това гласа на мои съквъртирант казвайки ми и предложи чаша чай..Благодарих го извинявайки се с това ,че още не съм си измил добре устата от стари сълувки..много пързо се преоблякох, и се нахвърлих на улица..Почувствах остри болки по цялто си тяло заедно с приятна тривога.. Навлязох в стола, и го напуснах натежаван с мирис на марули и ябълки..Пребройх стотинките в джоба си и открх че те няма да ми позволят да изпия по едно кафе ,и да се наследя на гледката на седналите жени и -също- така на наределите се на опашка жени..Огледах се наоколо търсейки сънародници, но не намерих никой..Тогава се мушнах в първи следващ автобус.
Препълен с побъркване, влязох в сградата на факултета , лекцията се отложи и тогава седнах на една пейка в близкия парк..От една година насам,това беше единствения ден в който тя не дойде тайнишком,скрита от очите на любопитните, копнея се за нейните побърквани израчения..Тревожи ми неспособността й да избира подходящи думи..Веднъш като беше спокойно, й казах( Защо не са те наричали побъркване)..тя се е разпакала .
(عدل بواسطة Osman M Salih on 05-10-2012, 08:21 AM)
|
|
|
|
|
|