|
بلغاري/ درب الأراجيح مغلق بقلم حسن العاصي
|
03:45 PM July, 13 2018 سودانيز اون لاين حسن العاصي- مكتبتى رابط مختصر
كاتب وباحث فلسطيني مقيم في الدانمرك
قصيدتي "درب الأراجيح مغلق" نقلها إلى البلغارية الأديب خيري حمدان
درب الأراجيح مغلق
1 لا فطام للغابة الحافية من جنون المطر يغسل خطايا الشجر حين استيقظت عصافير الصباح أغلق الغيم نوافذه ونام 2 كيف للمنكسر على أعتاب الحقول أن يقبض على أحلام موصدة تسقط فوق البيادر أوراق ظمأى تذروها الريح الحزينة 3 يتدحرج صدر الحزن في حكاية الجدة موحش هذا الغياب تتكور الطفلة فوق صورة الأم مازال قلبها صغير جداَ صغير 4 قد بلغ الاحتضار بذرة الحياة يرشح شجر السنديان بخار أصفر قال لها أعينيني على الوَرَعِ قالت كيف نراوغ الطيف المتعرج في نافذة الموت ونحن عراة أخشى أن أفقدك 5 لا شيء يختم سفر الانشطار لا تراتيل التكوين ولا رقص الدراويش المدينة أغلقت الصلاة لتتكاثر الأكفان 6 تفاصيل الحزن ويدك المنزّهة عن أوجاعي يقتحمان ثرثرة القصيدة وعربة الدموع التي داهمتني شيّعتني على أكف الصمت 6 جنائز الغرباء على بعد طفولة من باحة البكاء نعش يسترق الحياة لكن درب الأراجيح مغلق 7 المواسم كئيبة والحقل حزين خلف السور تسير قوافل الجوع يوشك المطر أن يرتبك
درب الأراجيح مغلق Пътят на люлките е затворен 1 Не се отбива босата гора от неистовия дъжд, който измива греховете на дърветата. Когато сутрешните врабчетата се събуждат, облаците заключват прозорците си и заспиват. 2 Възможно ли е сломеният човек, на прага на простора, да държи заключени сънища؟ Жадни листа падат върху градините, печалните ветрове ги разхвърлят. 3 Преобръща се ликът на тъгата в бабината приказка. Това отсъствие е коварно. Свива се момичето върху майчината снимка, все още сърцето й е малко, прекалено малко! 4 Агонията достигна жизнените семена. Дъбът сълзеше жълта пара. Помоли я да му помогне да остане искрен. Тя му отговори: Как да надхитрим този обърнат спектър, който нахлува от прозореца на смъртта, а ние сме голи؟ Страх ме е да не те изгубя. 5 Нищо не може да подпечата паспорта на разделението. Липсват химните на сътворението и танците на дервишите. Градът не е годен за молитви. Нека да се множат саваните! 6 Детайлите на тъгата и ръката ти, неомърсена от моята болка, нахлуват в същността на стиха, а кола със сълзи лети срещу мен. Изпраща ме върху дланта на смъртта. 7 Погребенията на чужденците – на едно разстояние от детството и от площадката на плача. Ковчегът открадна живота, но... пътят на люлките – затворен! 8 Сезоните са отчаяни, празненството е тъжно. Зад оградата вървят керваните на глада. Дъждът, дезориентиран е на път да се обърка!
|
|
|
|
|
|